Още приказки

Вълшебни приказки

Грозното пате

Имало едно време едно патенце, което се излюпило последно от яйцата под майка си патица. За разлика от другите малки, то било голямо, сиво и грозновато. Всички животни на двора му се подигравали и го отбягвали. Патенцето било много тъжно и решило да избяга. Скитало из езера и гори, търсейки място, където да бъде прието. Но навсякъде срещало само подигравки и студенина. Минали месеци. Настъпила зима. Патенцето трудно оцеляло. Но когато дошла пролетта, видяло ято красиви бели лебеди. Сърцето му се изпълнило с възхищение. Докато ги гледало в езерото, то се навело да пие вода — и за първи път видяло отражението си. То вече не било грозно патенце — било красиво младо лебедче! Ятото го приело, и то най-сетне открило своето място — сред себеподобните. Оттогава живяло щастливо и гордо, защото било открило кой е в действителност.

Тримата братя и златната ябълка

Имало едно време един човек, който имал градина със златна ябълка. Всяка година тя давала само една-единствена ябълка, но щом узреела — изчезвала. Човекът имал трима сина. Най-големият и средният опитали да я пазят, но винаги заспивали и ябълката пак изчезвала. Най-малкият брат, когото никой не вземал на сериозно, настоял да опита и той. Въпреки подигравките, той се скрил и будувал цяла нощ. Когато ябълката започнала да свети, от небето се спуснало огнено същество и се опитало да я открадне. Момчето го ранило с меча си и то избягало. На сутринта намерили златни пера, а следите водели към далечна планина. Тримата братя тръгнали по дирите. Пътят бил дълъг и труден. Най-накрая само най-малкият стигнал до чудноватия свят, където срещнал царската дъщеря, затворена от змея — същия, който крадял ябълката. След много изпитания и битка, той победил змея и освободил девойката. Върнал се с нея и златната ябълка. Всички разбрали, че скромността, смелостта и упоритостта побеждават.