Приказки

Вълшебни приказки

Пепеляшка

Имало едно време един богат човек, чиято съпруга се разболяла тежко и на смъртния си одър извикала единствената си дъщеря и ѝ казала: – Скъпо мое дете, остани винаги благочестива и добра, и аз ще те гледам от небето. Скоро след това жената починала и била погребана. Момичето ходело всеки ден на гроба ѝ, плачело и оставало добро и благочестиво. Зимата дошла със сняг, а напролет бащата си взел друга жена. Новата съпруга довела със себе си двете си дъщери, които били красиви на вид, но зли и горделиви. – Защо трябва тази глупачка да седи с нас в салона? – казвали те. – Ако иска хляб, нека го спечели сама! Те ѝ отнели хубавите дрехи, облекли я в сиво и я изпратили да работи в кухнята. Там тя вършела най-тежката работа, мияла, чистела, и вечер лежала до огнището върху пепелта, оттам дошло и името ѝ – Пепеляшка. Един ден кралят устроил голям бал за сина си, за да си избере невеста. Доведените сестри се приготвяли с разкошни рокли, а Пепеляшка останала сама, плачейки. Тогава се появила нейната кръстница – добра фея, и с помощта на магия превърнала тиквата в каляска, мишките в коне, и облече Пепеляшка в прекрасна рокля със стъклени пантофки. Но я предупредила: – Върни се преди полунощ, иначе магията ще изчезне! На бала всички били омаяни от красотата на Пепеляшка, а принцът не откъсвал очи от нея. Но когато часовникът ударил 12, тя избягала, изгубвайки единия си пантоф. Принцът тръгнал да търси девойката с пантофа. Опитвали го всички, но не ставал на никоя. Накрая стигнали до къщата на Пепеляшка. Доведените сестри опитали, но напразно. Когато дошъл редът на Пепеляшка, пантофът ѝ паснал идеално. Тогава тя извадила и другия и всички я познали. Принцът я взел за съпруга, и те заживели щастливо.

Красавицата и звярът

Имало едно време един богат търговец, който имал трима сина и три дъщери. Най-малката дъщеря била толкова красива и добра, че всички я наричали Красавицата. Тя не се интересувала от бижута и рокли, а предпочитала книгите и скромния живот. Един ден търговецът изгубил богатството си. Семейството било принудено да се премести в селска къщурка и да живее скромно. Красавицата работела усърдно и без оплаквания. Години по-късно търговецът чул, че един от корабите му се е върнал и заминал за града. Преди да тръгне, попитал децата си какъв подарък да им донесе. Синовете поискали пари, дъщерите – бижута и рокли. Красавицата само казала: – Донеси ми една роза, татко. Когато стигнал до града, разбрал, че корабът е конфискуван. Тъжен и уморен, той тръгнал обратно. В гората се изгубил и стигнал до загадъчен замък. Вътре имало храна, огън и топлина, но никой не се виждал. На тръгване забелязал красива роза в градината и я откъснал за Красавицата. Изведнъж се появил ужасен звяр: – Защо крадеш от розите ми? Ще платиш с живота си! Търговецът се извинил и обяснил, че розата е за дъщеря му. Звярът отговорил: – Добре, ще ти простя, ако дъщеря ти дойде доброволно тук. Сърцето на бащата било разбито. Когато се върнал у дома, Красавицата веднага се съгласила да отиде в замъка. Там била изненадана – Звярът бил внимателен, учтив и тъжен. Той ѝ правел компания, давал ѝ книги и музика, и всяка вечер я питал: – Ще се омъжиш ли за мен? А тя всеки път отговаряла: – Не, звяр. С времето Красавицата започнала да го харесва. Един ден помолила да посети баща си. Звярът ѝ позволил, но я предупредил да се върне до седмица. Когато тя се забавила, насън видяла Звяра умиращ от мъка. Веднага се върнала при него и заплакала: – О, Звяр, обичай ме и живей! Ще се омъжа за теб! Изведнъж Звярът изчезнал, а пред нея се появил красив принц. Той ѝ казал: – Злата вещица ме прокле да бъда звяр, докато някой не ме обикне истински. Ти разби проклятието. Те се оженили и заживели щастливо.

Снежанка и седемте джуджета

Имало едно време една кралица, която си седяла до прозореца с рамка от черен абанос и шиела. Докато шие, се убола по пръста и три капки кръв паднали върху снега. Гледайки червеното по бялото, си пожелала: – Да имам дъщеря с кожа бяла като сняг, устни червени като кръв и коса черна като абанос! Скоро след това родила момиче – Снежанка, но самата кралица починала. Кралят се оженил повторно за жена, красива, но горделива и зла. Тя имала магическо огледало, което всеки ден питала: – Огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята? Огледалото отговаряло: – Ти си най-красива, царице. Но когато Снежанка пораснала и станала по-красива, огледалото казало: – Снежанка е най-красива! Обзета от ярост, царицата наредила на ловец да отведе Снежанка в гората и да я убие. Но ловецът я пожалил и я пуснал да избяга. Тя се скитала, докато не стигнала до малка къщичка, където живеели седем джуджета. Те я приели с радост, а тя им обещала да им готви, чисти и пере. Междувременно мащехата разбрала, че Снежанка е жива, и решила сама да я убие. Преоблякла се като старица и ѝ продала отровна ябълка. Снежанка я захапала и паднала безжизнена. Джуджетата я сложили в стъклен ковчег в гората. Минали дни, месеци... Един принц, минавайки, я видял и се влюбил. Пожелал да я отнесе със себе си. Докато слугите вдигали ковчега, парче от ябълката се изтръгнало от гърлото на Снежанка и тя се събудила. Принцът и Снежанка се оженили, а злата царица получила своето наказание.

Котаракът в чизми

Имало едно време един стар мелничар, който имал трима сина. Когато починал, оставил на най-големия мелницата, на втория – магарето, а на най-малкия – само котарака. – Какво ще правя с един котарак? – оплакал се най-малкият син. Но котаракът му казал: – Не се притеснявай, господарю. Само ми дай чифт чизми и торба, и ще видиш, че съм по-полезен, отколкото изглеждам. Момъкът му купил чизми и котаракът ги обул, метнал торбата на рамо и тръгнал към гората. Ловко хванал заека и го занесъл на краля с думите: – От името на моя господар, маркиз дьо Карабас, поднасям този дар. Котаракът започнал редовно да носи подаръци на краля, представяйки господаря си като богат и важен човек. Един ден разбрал, че кралят и дъщеря му ще се разхождат с каляската покрай реката. Котаракът казал на господаря си: – Съблечи се и влез във водата. Ще се погрижа за всичко. Докато момъкът се къпел, котаракът скрил дрехите му и когато каляската минала, започнал да вика: – Помощ! Моят господар, маркиз дьо Карабас, е ограбен! Кралят повярвал, дал на младежа дрехи и го поканил в каляската. Принцесата се влюбила в него веднага. Междувременно котаракът изпреварил каляската и стигнал до замък, в който живеел страшен човекоядец. С хитрост го накарал да се превърне в мишка, след което го изял. Така котаракът взел замъка и посрещнал там краля, принцесата и господаря си. – Добре дошли в замъка на маркиз дьо Карабас! – обявил котаракът. Кралят бил възхитен, принцесата щастлива, а най-малкият син се оженил за нея и живял в разкош – благодарение на своя умел котарак в чизми.

Бременските музиканти

Имало едно време един стар магаре, което дълги години служило вярно на своя господар. Но когато остаряло и вече не можело да върши работа, господарят му решил да го изгони. Магарето избягало и си помислило: – Ще отида в Бремен и ще стана градски музикант. По пътя срещнало старо куче, което лежало уморено край пътя. – Какво правиш тук, приятелю? – попитало магарето. – Стар съм и вече не мога да ловя. Господарят ми иска да ме убие – отвърнало кучето. – Ела с мен в Бремен! Ще станем музиканти! – предложило магарето. Кучето се съгласило и двамата продължили. Скоро срещнали котка с тъжно лице. – Изглеждаш нещастна, котке – казало магарето. – Старостта ме е настигнала. Ноктите ми са тъпи, и вече не мога да ловя мишки – отвърнала тя. – Ела с нас в Бремен и стани музикант! Тримата продължили и видели петел, който кукуригал отчаяно. – Защо викаш така? – попитали го. – Утре ще имаме гости и домакинята иска да ме свари в супа! – проплакал петелът. – Ела с нас в Бремен! С твоя глас ще си ценен музикант! Четиримата се запътили към Бремен. По пътя ги застигнала нощта и видели къща в гората. Надникнали вътре – маса, пълна с ястия, а около нея – шайка разбойници. – Имам план – казало магарето. То застанало на прозореца, кучето се качило на гърба му, котката – върху кучето, а петелът – най-отгоре. Издали един страшен шум – магарето ревнало, кучето залаяло, котката измяукала, а петелът закукуригал. Разбойниците се уплашили и избягали. Четиримата приятели влезли и се нахранили. През нощта един разбойник се върнал да разузнае, но котката го издраскала, кучето го ухапало, магарето го ритнало, а петелът го клъвнал по главата. Разбойникът избягал и разказал на останалите, че къщата е пълна с чудовища. Така четиримата останали да живеят в къщата и никога не стигнали до Бремен. Но станали най-добрите приятели – и музиканти в душата.

Червената шапчица

Имало едно време едно мило момиченце, което всички обичали, но най-много – нейната баба. Един ден бабата ѝ подарила червена шапчица, която толкова ѝ отивала, че момичето започнали да наричат Червената шапчица. Един ден майка ѝ ѝ казала: – Вземи тази кошница с храна и я занеси на баба ти, която е болна. Но не се отклонявай от пътя и не говори с непознати! Червената шапчица тръгнала през гората. По пътя срещнала Вълка, но не знаела колко опасен е той. – Къде отиваш, малко момиче? – попитал той сладко. – При баба ми. Тя живее в къщичката отвъд трите големи дъба – отговорила тя. – А какво носиш в кошницата? – Хляб и сладки за баба, тя е болна. Вълкът решил да стигне пръв до къщата. Посъветвал Червената шапчица да събере цветя, за да зарадва баба си. Докато тя се забавлявала, той се затичал към къщичката, влязъл вътре и изял бабата. После облякъл нейните дрехи, легнал в леглото и зачакал момичето. Когато Червената шапчица пристигнала, тя се изненадала от външния вид на „бабата“: – Бабо, защо са ти толкова големи очите? – За да те виждам по-добре, скъпа моя. – А защо са ти толкова големи ушите? – За да те чувам по-добре. – А защо са ти толкова големи зъбите? – За да те изям по-добре! – извикал Вълкът и скочил от леглото. Той я глътнал също като бабата. Но за щастие, край къщата минал ловец. Той чул странен шум, влязъл и видял вълка. Убил го, разпрал корема му и оттам излезли бабата и Червената шапчица – живи и здрави. Те благодарили на ловеца, бабата се нахранила, а Червената шапчица си обещала никога повече да не се отклонява от пътя и да не говори с непознати.